РЕЗУЛТАТИ НА НАУЧНО-ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПРОЕКТ БРОД (BRAINS). Информация от пресконференция в Русенски университет, 19.12.2012

На 14-15 декември в Гюргево се проведе международна конференция за представяне на резултати на  научно-изследователски проект БРОД /Българо-румънски области за добросъседство/, осъществяван в рамките на БРИЕ от Русенски университет „А. Кънчев” и Стопанска академия Букурещ.

 

P1250965Конференцията беше посветена на резултатите от социологическо проучване, обхванало 2 200 румънски и 1800 български респонденти от три целеви групи – политици и публична администрация, представители на бизнеса, представители на гражданското общество.

В конференцията участваха над 100 представители на публичната администрация, бизнеса и гражданското общество от 9-те български области и 7-те румънски окръга на Българо-румънския трансграничен регион.С приветствени думи към участниците се обърнаха гостите на конференцията – д-р Герхард Дуда и Рудолф Смоларчик от Конференцията на германските ректори; Петер Лангер от Съвета на Дунавските градове и региони /Германия/, кметът на Гюргево – Николае Барбу, областният управител на област Русе Стефко Бурджиев, зам.кметът на Русе за европейско развитие Страхил Капрапчански. Ректорите на двата университета, Русенски университет „А. Кънчев”  проф. дтн Хр. Белоев и  Стопанска академия Букурещ – проф. Павел Настасе изразиха удовлетворението си от доброто сътрудничество и по този проект, като подчертаха неговата иновативна и приложна стойност.

Първата сесия на конференцията беше посветена на регионалното управление в България, Румъния и Европейския съюз. Докладите на проф. Мариус  Профирою от Стопанска академия Букурещ и на проф. Владимир Чуков от Русенски университет бяха посветени на необходимостта на реформи в Румъния и България с цел преодоляване на дефицита от пълномощия на първото субнационално управленско равнище с цел катализиране на регионалното развитие. В доклада си, посветен на многостепенното управление в Европейския съюз д-р Корнажева очерта спецификите на европейския регионализъм и постиженията в редица европейски страни, предоставили свобода на своите региони за инициатива и различни форми на сътрудничество, включително трансгранично сътрудничество. Проф. Константин Митруц  от Стопанска академия Букурещ представи методологията на научното изследване по проекта.

Втората сесия беше посветена на предварителни резултати от научното изследване. Проф. Клаудия Попеску разкри картина на интегрирана териториална идентичност въз основа на силни страни на региона, като демонстрира редица карти, създадени въз основа на актуални статистически данни. Тя очерта три ядра с потенциал да се превърнат в локомотиви за  развитието на Българо-румънския трансграничен регион – около Констанца-Силистра, около Гюргево – Русе – Велико Търново и около Долж-Монтана. Доц. Александър Петков от Русенски университет докладва резултати от пилотно изследване на субективни представи за силни страни българската част от региона. Проф. Андрей Тудорел от Стопанска академия Букурещ и докторант Страхил Капрапчански от Русенски университет се спряха на  потенциала за интегрирана политическа идентичност на Българо-румънския трансграничен регион, Д-р Клаудио Херцелиу от Стопанска академия Букурещ и докторант Александър Косулиев от Русенски университет коментираха потенциала за интегрирана социо-икономическа идентичност на Българо-румънския трансграничен регион, д-р Богдан Иляну  от Стопанска академия Букурещ и доц. Юлиана Попова от Русенски университет очертаха потенциала за развитие на интегрирана културна  идентичност на Българо-румънския трансграничен регион. Доц. Рада Кършакова от Русенски университет предложи теоретична и приложна рамка за утвърждаване на бранд РОБУЛНА на  Българо-румънския трансграничен регион като следваща стъпка към конструиране на интегрирана идентичност на региона. В заключение бяха представени добри европейски практики на трансгранично сътрудничество с оглед развитие на интегрирана идентичност. Д-р К. Войчеховски и д-р Я. Янчак от Европейски университет Виадрина и д-р И. Шерм и д-р П. Кочиба  очертаха постижения съответно по германо-полсuата и германо-чешката граница.

След приключване на конференцията бяха връчени сертификати на 16-те обучени по проекта трансгранични сътрудници от България и Румъния.

Конференцията завърши с декларация за създаване на Епистемична и комуникационна общност на РОБУЛНА, в която се включват всички поканени участници, които са и лидери на обществено мнение в своите области и окръзи.

Друг резултат на проекта е публикуваната триезична книга Българо-румънски области за добросъседство, която представлява първи опит за концентрирано представяне  на трансграничната идентичност на региона въз основа на мнението на местните граждани от всички области и окръзи.  

Някои предварителни резултати  за мнението на политици и публична  администрация

Сред мнозинството от респондентите от българската извадка на политици и публична администрация е налице схващането, че една от най-продуктивните форми на трансгранично сътрудничество е дефиниране на общи политики за Българо-румънския трансграничен регион. Този резултат категорично
потвърждава една от хипотезите на изследването, че в Българо-румънския трансграничен регион е налице съществен потенциал за възникване на интегрирана политическа идентичност, която се изразява в готовност за дискусия и консенсус относно обща визия на българи и румънци за развитието на региона.

Същевременно повече от половината респонденти от българската извадка на политици и публична администрация споделят убеждението, че местните и регионални власти в България не разполагат с достатъчно правомощия да провеждат успешна политика за регионално развитие. Близо 60% от запитаните адресират своите очаквания към изпълнителната власт на централно ниво за провеждане на такава политика.  Този резултат потвърждава друга хипотеза на изследването, а именно:  развитието на Българо-румънския трансграничен регион е възпрепятствано от  несъстояли се реформи за децентрализация в България, които биха легитимирали  правомощия на субнационалното управленско равнище за провеждане на регионална политика.

Някои предварителни изводи за мнението на представители на бизнеса

Почти 85% от анкетираните представители на бизнеса в роБУЛна[1] нямат никакви контакти с румънски фирми, граждани или организации. Половината от тях възнамеряват да променят това в бъдеще.

Около 15% осъществяват контакти с румънски контрагенти, но намерението на над 40% от респондентите е да развият бизнес отношения с фирми и лица отвъд р. Дунав.

Като най-привлекателни дейности за трансгранично сътрудничество се посочват продажбите на крайни клиенти и покупка на суровини и материали. По-сложните отношения и сътрудничество са по-малко предпочитани. Изключение прави желанието за участие по проекти на ЕС.

Секторите с най-голям потенциал за трансгранично сътрудничество според респондентите са търговия, туризъм и земеделие.

Мнението на румънските  респонденти гравитира около селското стопанство. Това съвпадение в сектора на земеделието  разкрива значителен потенциал за интегрирана социо-икономическа идентичност, която се изразява в консенсус относно формиране на трансгранични кластъри  и специализация на региона, която може да му осигури конкурентни предимства[2].

Най-голяма пречка пред развитието на трансграничните бизнес отношения представлява непознаването на законовата, политическата и бизнес средата в Румъния. Евентуалните различия в културата и ценностите на населението са посочени като най-малка пречка.

Анкетираните смятат, че бизнес отношенията между фирми от роБУЛна и РОбулна[3] облагодетелстват в еднаква степен и двете страни и между тях няма асиметрия. Над 2/3 смятат, че те са изгодни и за българската, и за румънската страна.

Пилотно проучване за силни страни на роБУЛнаХарактеристики на извадката: Брой респонденти: 300, от които:  Политици и публична администрация -  144; Представители на бизнеса – 26; Граждани – 130. Доверителен Интервал 5.6, Ниво на доверие 95%.

Някои резултати:

При определянето на силните страни на роБУЛна  влияние има:

  • На първо място историческото  значение – над 80%;
  • На второ място   икономическото   значение – над 70%.;
    • На трето място  сантименталното  значение – над 50%.
    • Според респондентите културно-историческото наследство  е силна страна на региона – 29%,
    • Според респондентите друга силна страна региона е природната среда – 23 %
    • Трета силна страна на региона са човешките ресурси – 19%.
    • Българи и румънци се познават съвсем слабо или почти не се познават. Около една трета от българите в изследвания регион не се интересуват особено или не знаят за наличие на общи за двата езика думи.
    • Близостта на съседа отвъд границата и възможностите за трансгранично сътрудничество не се осмислят като силна страна на региона.

 

Някои изводи:

Гражданите на българските области на региона живеят повече с миналото, отколкото с настоящето. Те се гордеят с историята си, но не се гордеят с настоящето си.

Въпреки отворената граница с Румъния в контекста на членство в ЕС за двете държави, гражданите на българските области на региона живеят все още само в рамките на националната държава. Те по-скоро не познават съседите си и не определят потенциала за сътрудничество като силна страна на региона.

Следователно, усилията за развиването на интегрирана идентичност трябва да се превърнат в ключов приоритет за региона. Един от най-важните инструменти за развитие на интегрирана идентичност е постигане на консенсус относно бранд /запазена марка/ на региона. Брандът е самопредставянето, самопортретирането на дадено място. Той откроява и разпространява неговата отличителност. Той кодира в себе си общосподеляното виждане на хората, които живеят там, с какво техният регион е уникален, атрактивен, конкурентноспособен. Брандът на един регион изразява, показва, че той има  политическа, социо-икономическа и културна  идентичност. Брандирането се основава на  здрава и продуктивна коалиция между политическа власт, бизнес и гражданско общество, за да акумулира идеи от различните сектори  и да насочи общността от хора в относително единна посока. В същото време процесът на брандиране действа и като мотиватор за сплотяване на общността. Той стимулира обединяването на хората около водещи ценности и така подкрепя социалното структуриране на идентичността. В този процес се изявяват и най-конкурентните предимства на идентичността.

Данните от направеното социологическо изследване показват, че  идеята да се брандира Българо-румънският трансграничен регион се подкрепя много силно и от бизнеса, и от политическата общност. В анкетното проучване преобладаващите  отговори на въпросите по тази тема са „По-скоро да“ и „Да, определено“ – средният процент на съгласието е над 90%. Остава да се обработят данните от мненията на гражданите.

И двете анализирани целеви групи изразяват категорично съгласие, че в резултат от брандирането:

  • Регионът ще повиши привлекателността и потенциала си за хората, които живеят и работят там;
  • Потенциалът и привлекателността на региона ще бъдат оценени и от хората извън територията му;
  • Ще се създадат условия да се планира подходяща стратегия за развитието му;
  • Ще се стимулира трансграничното сътрудничество;
  • Регионът ще стане разпознаваем на европейско и и световно равнище.

Потенциалът за развитие на бранд се свежда до 8 ключови характеристики на региона, които биха били основа за развиване на конкурентна идентичност. Това са предимства, върху които може да се опре стратегическата концепция за развитието на марката ROBULNA:

  • геополитическото положение на Българо-румънския трансграничен регион като мост между Черно море и Централна Европа;
  • река Дунав като уникален паневропейски транспортен коридор, който свързва всички области на региона помежду им и с още 8 европейски страни;
  • природните дадености и богатства;
  • неговото културно и историческо наследство,
  • плодородната земя и добрите традиции в земеделието;  
  • иновативният потенциал на малките и следни предприятия, 
  • човешкият капитал;
  • толерантността на между етносите в региона. 

Обработката на данните продължава. Окончателните резултати ще бъдат публикувани в Зелена книга за трансгранична идентичностна политика на Българо-румънския трансграничен регион.


[1] Българската част на РОБУЛНА

[2] В Европейския съюз регионалното развитие се основава на кластъри. Кластърите са взаимосвързани предприятия, научни институти и други организации от даден регион. Те взаимодействат помежду си, както и с клиенти и доставчици. Това сътрудничество им позволява да използват съвместно инфраструктура, трудови пазари, финансови и други услуги, да внедряват иновации и по този начин да повишават конкурентноспособността си.

[3] Румънската част на РОБУЛНА

Коментарите са затворени.